Музей „Нарликуйу“ — мозайката „Трите грации“ в Силифке

Mersin ЗабележителностиМузей „Нарликуйу“ — мозайката „Трите грации“ в Силифке

Музеят в Нарликюйу — малка съкровищница на римски мозайки на брега на Киликия

Музеят Нарликюю (Narlıkuyu Mozaik Müzesi) — компактен, но изключително ценен археологически павилион в едноименното крайбрежно село в провинция Мерсин, в района на Силифке. Открит през 1976 г., той е построен точно над римските терми от IV век сл. Хр. и съхранява на първоначалното си място прочутата мозайка „Трите грации“ — едно от най-добрите произведения на мозаечното изкуство от късната античност на територията на съвременна Турция. Въпреки скромните си размери, този музей е задължителна спирка по пътя от Мерсин към Алания, особено за пътешествениците, интересуващи се от историята на провинция Киликия и римското наследство на Средиземноморското крайбрежие. Тук, на няколко метра от плажа и рибните таверни, се крие подова композиция, която от две хиляди години пази лицата на античните богини и думите на древногръцката надпис.

История и произход

Село Нарлыкуйу, което в превод от турски означава „Наровен кладенец“, е разположено в живописна бухта на средиземноморското крайбрежие, на около 20 километра източно от Силифке. В древността тази област е била част от Киликия Трахея (Каменистата Киликия) — планинска крайбрежна провинция на Римската империя, прочута с пирати, приказни пейзажи и светилища. Самото място е станало известно благодарение на извора с чиста прясна вода, извиращ точно до морето; римляните го наричали изворът на Калирои и вярвали, че водата удължава младостта и красотата на онези, които я пият.

През IV век от нашата ера, по времето на управлението на императорите-братя Помений, на това място са били построени малки терми – обществени бани, обслужващи преминаващите пътници и местните жители. Пода на главната зала е бил покрит с великолепна мозайка, посветена на Трите грации – Аглая (Сияещата), Ефросина (Радостната) и Талия (Цъфтящата), спътнички на Афродита, олицетворяващи красота, изящество и веселие. Мозайката е била придружена от гръцки надпис, възхваляващ строителите на баните. След засипване и постепенно разрушаване на термите мозайката се е оказала под слой земя и е била случайно открита от местните жители през първата половина на XX век.

Систематични разкопки и реставрация бяха проведени през 60-те и началото на 70-те години на XX век под егидата на Министерството на културата на Турция. През 1976 г. над запазената мозайка е издигнат защитен павилион, който се превръща в официален музей. Оттогава Нарлыкуйу остава едно от малкото места в света, където древната римска мозайка може да се разгледа точно там, където е била положена преди шестнадесет века, без да е премествана в столични хранилища.

Архитектура и какво да се види

Музеят Нарликуйу е компактна павилионна сграда, предназначена за съхранението на единствения, но забележителен археологически паметник. Архитектурно то е скромно и функционално: ниска правоъгълна постройка с двускатен покрив, който предпазва мозаечния под от слънце, дъжд и солта на морския въздух. Вътре са разположени дървени мостове и стъклени ограждения, за да могат посетителите да разгледат композицията във всичките ѝ детайли, без да стъпват върху нея.

Мозайката „Три грации“ — главен експонат

Централната композиция заема приблизително 4 квадратни метра и е изработена от малки тесери във всички нюанси на средиземноморския камък – кремаво, охра, тъмнокафяво, черно, кораловочервено и сиво-синьо. Трите грации са изобразени по класически начин: три голи млади жени стоят прегърнати, две от тях гледат напред, а средната е обърната с гръб към зрителя. Тази иконография, която води началото си от елинистичната скулптура, се повтаря в десетки римски и византийски произведения, но именно версията от Нарликуй се отличава с живостта на лицата, мекотата на линиите и фиността на полутоновете. Майсторът е използвал миниатюрни мозаечни камъчета с размер едва 3–5 милиметра, което му е позволило да предаде индивидуалността на всяка фигура.

Гръцки надпис и фигури на строители

До централната композиция са разположени две по-малки, но не по-малко интересни сцени. Първата изобразява двама мъже в туники, стоящи до статуята; счита се, че това са братята-наместници Поемений, с чиито средства са били построени баните. Втората сцена е стихотворна надпис на старогръцки език, прославящ строителите и споменаващ извора Калирои. Този надпис е най-важният епиграфски паметник на ранната библиотечна поезия на Киликия и се споменава във всички справочници по късноантичната литература на региона.

Артефакти и контекст

Освен самата мозайка, в музея са представени малки витрини с артефакти, намерени при разкопките: фрагменти от керамика, бронзови предмети от бита, римски светильници и монети от IV–VI век. Всички експонати са описани на турски и английски език. Особено внимание заслужава щандът с хипотетична реконструкция на интериора на термите: той помага да се разбере как е изглеждала залата, в чийто под е лежала мозайката.

Изворът Калирои и околностите

Точно до музея под земята продължава да блика античен извор с прясна вода, който векове наред е захранвал баните. Местните жители уверяват, че водата е особено студена и чиста; малък каменен павилион-надстройка позволява на туристите да я напълнят в бутилки. От музея за две минути може да се стигне до миниатюрния набережен Нарлыкуйу с дървени мостове над прозрачната вода и десетки рибни ресторанти на открито, където се сервират прясно уловени кефал, дорада и скариди.

Пещерата Кенник и провалите Хевен и Дзехеннем

На два километра от музея се намират известните геоложки провали – пещерите Дженнет ве Дженнем (Рай и Ад). Това са огромни карстови воронки в варовиков масив, на дъното на една от които е запазена раннохристиянска капела от V век. Според легендата, именно тук Зевс е затворил чудовището Тифон, което се е опитало да свали олимпийските богове. Много пътешественици съчетават посещението на музея с разглеждане на пещерите – разстоянието позволява това да се направи за половин ден.

Интересни факти и легенди

  • Изворът Калирои се споменава от античните географи Страбон и Помпоний Мела като „лечебните води на Киликия“, помагащи при стомашни заболявания и придаващи красота.
  • Мозайката „Три грации“ от Нарликуйу се счита за един от най-ранните в Мала Азия примери за детайлно портретно изображение на митологични фигури с толкова индивидуализирани лица.
  • Поемен, споменат в надписа, е бил управител на Исаврия и Киликия и е известен по няколко епиграфски паметници от региона; някои изследователи го идентифицират с едноименния кореспондент на Симмах.
  • В местната фолклорна традиция водата от извора Нарликуйу и до днес се нарича „еликсир на младостта“, и много възрастни жители на селото идват тук ежедневно.
  • Разкопките през 60-те години на миналия век са проведени от археолога Хюсеин Йолалан, чиито доклади и до днес остават основен източник на информация за паметника.
  • Пълното име на проломите недалеч от музея е „Дженнет ве Дженнем“, което се превежда като „Рай и Ад“; дълбочината на „Ада“ надхвърля 120 метра и там могат да слязат само алпинисти с оборудване.
  • В Нарликуйу редовно са снимани турски исторически сериали и документални филми за римска Киликия — мозайката се появяваше на екрана в ролята на „декорация“ за имперските сцени в баните.

Как да стигнете

Нарликуйу се намира на магистрала D400, която минава по Средиземноморското крайбрежие от Мерсин до Алания. Разстоянието от Мерсин е около 75 километра (приблизително 1 час и 15 минути с кола), от Силифке – 22 километра (25 минути), от Анталия – около 350 километра (5–6 часа).

Най-удобният вариант е с личен или нает автомобил: пътят е живописен и минава покрай скали, заливи и плажове. От Мерсин и Силифке няколко пъти на ден пътуват общински автобуси и долмуши до село Нарлыкуйу; спирката се намира на пет минути пеша от музея. Най-близките летища са Адана Шакирпаша (ADA, около 150 км) и Газипаша-Алания (GZP, около 240 км). Паркингът до музея е безплатен, обикновено има достатъчно места дори и през високия сезон. Ако пътувате с круизен кораб, който акостира в Мерсин, до Нарликую можете да стигнете за час с такси.

Съвети за пътуващите

За разглеждане на музея са достатъчни 30–45 минути; още толкова време си заслужава да отделите за разходка из залива и обяд в някоя от таверните. Най-доброто време за посещение е пролетта (април–май) и есента (септември–октомври), когато жегата спада, а морето остава топло за къпане. През лятото, особено през юли–август, препоръчваме да идвате сутрин (музеят обикновено отваря в 9::00) или по-близо до залез слънце, за да избегнете най-големите жеги и автобусните групи.

На касата се приемат турски лири в брой и банкови карти; важи Müzekart+ — годишен абонамент за музеите в Турция, който се изплаща при посещение на 5–7 обекта. Вътре в павилиона е прохладно благодарение на дебелите стени и сянката, снимането без светкавица е разрешено. Имайте предвид, че мостовете са тесни и не са пригодени за инвалидни колички; на възрастните посетители се препоръчва да носят удобни обувки, тъй като в залата има няколко стъпала.

Комбинирайте пътуването до Нарлыкуйу с посещение на съседните забележителности: пещерите Дженнет ве Дженнем (10 минути с кола), античния град Корикос с неговата прочута морска крепост Кызкалеси (15 минути), руините на Ая-Фекли (25 минути), както и крепостта и замъка Силифке. Пълноценният маршрут „Римска Киликия за един ден“ включва всички тези обекти с обяд в Нарликуйу. На връщане непременно опитайте местната риба на скара, лимонада от смокини и дондурма (турски сладолед с лепкава консистенция). Вземете си бутилка вода от извора Калирои — макар и да не е „еликсир на младостта“, едва ли ще пиете другаде такава прохладна и чиста вода с античен произход.

Вашето удобство е важно за нас, кликнете върху желания маркер, за да създадете маршрут.
Среща в полза на минути преди началото на
Вчера. 17:48

Също по темата

Cyaneae (Кианеи) — градът на саркофазите в Ликия, близо до Демре
Cyaneae (Кианеи) — градът на саркофазите в Ликия, близо до Демре
Вчера. 17:48
Güvenpark в Кизълай — паметник на сигурността и сърцето на Анкара
Güvenpark в Кизълай — паметник на сигурността и сърцето на Анкара
Вчера. 17:48
Старата джамия (Мерсин) — история и архитектура Eski Cami
Старата джамия (Мерсин) — история и архитектура Eski Cami
Вчера. 17:48
Багаран — древна столица на Армения в провинция Карс
Багаран — древна столица на Армения в провинция Карс
Вчера. 17:48
Често задавани въпроси — Музей „Нарликуйу“ — мозайката „Трите грации“ в Силифке Отговори на често задавани въпроси за Музей „Нарликуйу“ — мозайката „Трите грации“ в Силифке. Информация за работата, възможностите и използването на услугата.
„Трите грации“ — подова мозайка от IV век след Христа, създадена през епохата на късната античност. На нея са изобразени трите спътнички на Афродита — Аглая, Ефросина и Талия. Уникалността на творбата се състои в това, че майсторът е използвал тесери с размер едва 3–5 милиметра, което е позволило да се предадат индивидуалните черти на всяка фигура. Това е един от най-ранните в Мала Азия примери за портретно-индивидуализирано изображение на митологични персонажи. Мозайката и до днес се намира на историческото си място — там, където е била положена преди шестнадесет века.
За разглеждане на експозицията са достатъчни 30–45 минути: музейът е компактен и е съсредоточен около един централен обект. Ако планирате да се разходите по набережната, да опитате риба в местна таверна и да напълните вода от извора Калирои, предвидете още 45–60 минути. Общо за всичко – около 1,5 часа. Ако комбинирате посещението с пещерите Дженнет ве Дженнем и крепостта Кызкалеси, предвидете цял ден.
Да. Освен централната мозайка „Трите грации“, в залата може да се види сцена с предполагаеми изображения на братята-наместници Поемений и стихотворна надпис на старогръцки език — най-важният епиграфски паметник на Киликия. В витрините са изложени артефакти, открити при разкопките: керамика, бронзови предмети, римски светильници и монети от IV–VI век. Отделен щанд показва хипотетична реконструкция на интериора на античните терми, което помага да си представим първоначалния вид на залата.
На касата се приемат турски лири в брой и банкови карти. Също така се използва Müzekart+ — годишен абонамент за държавните музеи в Турция. Ако планирате да посетите 5–7 или повече музея по време на пътуването си, картата си струва. Можете да я закупите на касите на големите музеи в страната, включително в Истанбул и Анкара.
Да, снимането без светкавица е разрешено. Мозайката може да се снима от дървените мостове, които минават над експоната. Важно: светкавицата е забранена, тъй като ярката светлина постепенно разрушава пигмента на тесерите. За най-добри снимки препоръчваме да дойдете сутрин, когато страничното осветление подчертава релефа и цвета на мозайката.
Музеят е частично достъпен: вътре в павилиона има няколко стъпала, а дървените мостове са доста тесни — инвалидните колички не могат да преминат по тях. На възрастните посетители се препоръчва да носят удобни обувки с неплъзгаща се подметка. Ако имате въпроси относно достъпността, по-добре е да ги уточните предварително по телефона на местния клон на Министерството на културата на Турция.
Изворът Калирои е естествен извор на прясна вода, който извира точно до морето, в близост до музея. В древността той е споменаван от географските учени Страбон и Помпоний Мела като „лечебните води на Киликия“. Именно той е дал тласък за изграждането на термите и, според легендата, е дарявал красота на онези, които са пиели от него. Няма научни доказателства за подмладяващия ефект, но водата наистина е студена и чиста. До извора е изграден малък каменен павилион, откъдето туристите могат да напълнят бутилки с вода.
Да, това е чудесна идея. На два километра от музея се намират пещерите „Дженнет ве Дженнем“ („Рай и Ад“) — огромни карстови ями с дълбочина до 120 метра, в дъното на една от които се намира раннохристиянска капела от V век. На 15 минути път с кола се намират античният град Корикос и прочутата морска крепост Кизкалеси на остров точно до брега. На 25 минути – руините на Ая-Фекли. Всички тези обекти се събират в еднодневен маршрут „Римска Киликия“, с обяд в рибните таверни на Нарликуйу.
Най-подходящото време е пролетта (април–май) и есента (септември–октомври). През тези месеци температурите са приятни, морето е достатъчно топло за къпане, а туристическите групи са значително по-малко. През лятото, през юли–август, жегата може да надхвърли 35–40 °C; ако пътувате през лятото, изберете сутрешните часове веднага след отварянето (около 9::00) или вечерта преди залез слънце — така ще избегнете пика на жегата и наплива на автобусни групи.
На първо място — на тези, които се интересуват от историята на Рим, мозаечното изкуство, древна Киликия или раннохристиянския период. Музеят ще привлече и фотографите: мозайките са фотогенични по всяко време на денонощието. На семействата с деца обектът може да се стори кратък, но в комбинация с къпане в залива и екскурзия до пещерите той ще се превърне в пълноценно приключение. За тези, които просто пътуват по крайбрежието от Мерсин до Алания, това е идеална спирка за час-час и половина без отклонение от магистрала D400.
Мозайката е била открита случайно от местни жители през първата половина на XX век по време на земни работи. Систематични разкопки са проведени през 60-те и началото на 70-те години на миналия век от археолога Хюсеин Йолалан с подкрепата на Министерството на културата на Турция. През 1976 г. над запазената мозайка е издигнат защитен павилион, който се превръща в официален музей. Оттогава експонатът се съхранява in situ — на същото място, където е бил положен през IV век.
Паркингът до музея е безплатен и обикновено има достатъчно места дори през високия сезон. На няколко минути пеша от входа се намират десетки рибни ресторанти и таверни на открито, разположени директно на набережната Нарликуйу. Тук се сервират прясно уловени кефал, дорада, скариди, както и местни напитки – лимонада от смокини и традиционната дондурма. Можете да хапнете и в малките кафенета край магистрала D400.
Ръководство за потребителя — Музей „Нарликуйу“ — мозайката „Трите грации“ в Силифке Ръководство за потребителя на Музей „Нарликуйу“ — мозайката „Трите грации“ в Силифке с описание на основните функции, възможности и принципи на използване.
Нарликуйу се намира на магистрала D400 — главния крайбрежен път на Средиземноморието. Разстоянието от Мерсин е около 75 км (приблизително 1 час и 15 минути), от Силифке — 22 км (25 минути), а от Анталия — около 350 км (5–6 часа). Отбележете предварително на картите не само самия музей, но и съседните обекти – пещерите Дженнет ве Дженнем и крепостта Кызкалеси, за да планирате единен маршрут и да не се връщате по един и същи път два пъти.
Най-удобният вариант е с личен или нает автомобил: пътят минава покрай скали и заливи и сам по себе си е живописен. От Мерсин и Силифке няколко пъти на ден тръгват общински автобуси и долмуши до село Нарлыкуйу; спирката е на пет минути пеша от музея. Тръгнете сутринта: музеят отваря около 9::00 и в първите часове има по-малко туристически групи, а мозайката е по-добре осветена за снимки. През лятото ранният старт също спасява от обедната жега.
Паркингът до музея е безплатен и има достатъчно места дори през високия сезон. Следете указателната табела „Narlıkuyu Mozaik Müzesi“ по магистрала D400. Ако пътувате с автобус или долмуш, помолете шофьора да ви остави в село Нарликюю — от спирката до музея са не повече от пет минути пеша по крайбрежната алея.
На касата се приемат турски лири в брой и банкови карти. Ако имате Müzekart+ (годишен абонамент за музеите в Турция), покажете го — входът ще бъде безплатен. Уточнете от касиера актуалното работно време: часовете могат да варират леко според сезона. Вътре е разрешено да се снима без светкавица; светкавицата и статива е по-добре да оставите отвън.
Когато влезете в павилиона, оставете очите си да свикнат с мекото осветление — контрастът с яркото слънце отвън е осезаем. Започнете с централната мозайка „Трите грации“: обиколете я по дървените мостчета от различни страни, като обръщате внимание на фиността на тесерите и индивидуалните черти на всяка фигура. След това разгледайте страничните сцени – изображението на братята Поемения и гръцкия стихотворен надпис. Завършете обиколката при витрините с артефакти и щанда с реконструкция на интериора на термите: той помага да си представите как е изглеждало това място през IV век.
Когато излезете от музея, отбийте се до каменния павилион над извора Калирои — той се намира на няколко метра от входа. Напълнете бутилка с вода: тя е студена и чиста, което е особено приятно в горещ ден. След това се разходете по миниатюрната набережна Нарликуйу с дървени мостове над прозрачната вода и изберете ресторант за обяд — тук се сервират прясна риба, морски дарове и местни напитки.
След обяд посетете пещерите Дженнет ве Дженнем (Рай и Ад) — на около 2 км от музея, на 10 минути с кола. Спуснете се в пещерата „Рай“, за да разгледате раннохристиянската капела от V век. След това, ако желаете, посетете крепостта Кизкалеси и античния град Корикос (15 минути), а след това — руините на Ая-Фекли (още 25 минути). Този маршрут ви позволява да обхванете ключовите обекти на римската и ранновизантийската Киликия за един ден.
Преди да тръгнете, непременно опитайте дондурма — традиционен турски сладолед с лепкава консистенция — в някоя от сергиите край брега. Ако сутринта не сте напълнили вода от извора Калирои, направете го сега. На обратния път по магистрала D400 обърнете внимание на указателите към други крайбрежни забележителности: крайбрежието между Силифке и Мерсин е изпълнено с исторически паметници, които лесно можете да включите в следващото си пътуване.